Свободата, напротив, се характеризира с връзка със света и хората — когато можеш спокойно да общуваш, да вършиш ежедневните си задачи и в същото време да не се намираш в депресивно състояние.
Свободна или самотна? Животът след раздялата
Оттук можем да направим прост извод: разликата между свободната и самотната жена е само в самата жена.
Как от самотна да се превърнеш в свободна?
Първо трябва да спреш да се отъждествяваш с „самотна“. Не използвай речеви кодове като: „Аз съм самотна жена“, „Аз съм нещастна жена“ или „Самотно ми е“.
В действителност няма самотни или нещастни жени. Има жени, които по някакви причини са изгубили връзката със собственото си Аз. Но хубавото е, че изгубеното може да бъде намерено.
Затова оттук нататък в подобни ситуации мисли за себе си само така:
Аз съм свободна
Защо е нужно това?
Защото състоянието на свобода ти дава право на избор и те освобождава от потискащи мисли като: „Как да преживея предателството на любимия човек и да започна нов живот?“
Състоянието на самота, напротив, отнема възможността за избор и само задълбочава негативното състояние.
Само правилното разбиране на самата себе си ще отвори пред теб широк хоризонт от възможности. Ще разбереш, че за теб нищо не е свършило — напротив, всичко тепърва започва. Ще осъзнаеш, че можеш да срещнеш точно такъв мъж, за какъвто си мечтала цял живот.
Раздялата
Днес искам подробно да разгледам състоянието на жената след раздяла от гледна точка на хормоналната система, нервната система, мозъка и репродуктивната система.
С други думи, ще се опитам да разгледам тази тема от различни страни, за да осъзнаеш нещо много важно: това колко силно те боли след раздялата с мъж, не е равно на това колко силно си го обичала.
Тоест ще опровергая заблудата: „Щом страдам толкова силно, значи съм обичала толкова силно.“
Също така ще разгледаме подробно защо от гледна точка на различните системи в организма раздялата с любим човек се преживява толкова тежко. Съветите на психолог ще ти помогнат да облекчиш това състояние.
Страданието
Състоянието, в което жената прекратява връзката си с мъж и страда, е емоционално изключително тежко. Това се потвърждава и от факта, че в психологията и психиатрията това състояние се разглежда като близко до преживяването на загуба — дори смърт на близък човек.
От гледна точка на психотерапията има основа за състоянието на самота, чиито корени често се крият в детството.
Като дете човек може да е преживял психотравми, емоционално насилие — най-често неосъзнато от страна на възрастните. Може след раждането му да не му е било отделяно достатъчно внимание или в негово присъствие често да са се случвали скандали.
Впоследствие това може да стане причина за усещане за отхвърляне, самота, потиснатост или дори депресия.
Жената е получила в детството си определена родова програма, която се е активирала в момента, когато е започнала връзка с мъж.
За да разберем защо на жената ѝ е толкова тежко при раздяла и как да преживее изневяра — на съпруг, партньор или мъж, с когото живее — трябва да разгледаме състоянието ѝ преди запознанството с мъжа и след него.
Хормоналният фон
Под „състояние“ имам предвид съвкупността от хормонален фон, хормони на щастието и радостта, усещане за удовлетворение и хармония.
За по-ясно сравнение можем да си представим тези състояния по скала от 1 до 100.
Преди запознанството с мъжа организмът на жената работи в нормален режим, без резки промени. Тя се чувства сравнително спокойно, не се нервира прекомерно, не преживява силни емоционални сътресения — нито положителни, нито отрицателни.
Такова състояние можем да оценим с 30 точки.
Защо?
Защото невроните, хормоналната система и сетивната система — петте сетива — предават определени сигнали, които влияят върху общото състояние. Обикновените неща не предизвикват силен емоционален изблик.
Но какво се случва, когато жената срещне мъж?
Без да контролира състоянието си, тя започва да забелязва колко хубаво ѝ става. В състояние на влюбеност тя започва да се чувства на 90–100 точки.
Мозъкът интерпретира това така: без реално да е направено нещо специално, е постигнато състояние на невероятна радост — нещо, което преди не е било достъпно. Той улавя огромната разлика между обикновеното състояние и състоянието на влюбеност.
Влюбеността
Мозъкът фиксира това, защото се случва много силно свързване между невроните. Обикновеното взаимодействие между невроните може да се сравни с леко докосване, но в състояние на влюбеност тази сила става толкова голяма, че прилича на мощен удар.
Затова се използва образът на „сливане“ или „спояване“ на невронните връзки.
Когато се случи такова силно свързване, мозъкът запомня сигнала. Невроните се свързват толкова плътно, защото в този момент са концентрирани щастието, радостта и удоволствието. Разкъсването на тази връзка е изключително трудно — тя сякаш се запоява.
Такова споено състояние по време на влюбеност може да продължи от няколко месеца до няколко години.
Колкото по-дълго продължава тази връзка между невроните, толкова по-силна става зависимостта и толкова по-силна е болката, която причинява раздялата с любимия мъж.
Съветите на грамотен психолог могат да помогнат тази връзка да бъде осъзната и постепенно прекъсната.
Хормонална зависимост
Жестоката шега на организма е, че хормоните на щастието и удоволствието — ендорфин и допамин — имат наркотичен ефект.
Това означава, че те влияят на мозъка подобно на морфиноподобни съединения, тоест опиати. По същество усещането наподобява зависимост.
Какво означава това?
Означава, че започваш да зависиш от източника на удоволствие. Когато си във връзка с мъж, мозъкът ти започва да се „храни“ с тези опияняващи състояния.
Ако преди срещата с мъжа жената не е осъзнавала себе си, не се е обичала, не се е ценяла, имала е проблеми със самооценката, следа от детски травми, незавършени отношения с родителите или е преживявала състояния, в които е била изоставяна и отхвърляна, тогава при среща с подходящ — или не толкова подходящ — мъж започва влюбване и прилепване.
Истинско прилепване.
Именно след такова прилепване и последваща раздяла много жени не знаят как да се справят с раздялата и как да не полудеят.
Формира се много силна зависимост, в която и жената, и мъжът се превръщат в зависими един от друг.
Жертване в името на връзката
Когато жената влиза във връзка с мъж, но вътрешното ѝ състояние, женствеността, личната ѝ ценност и самооценката не са стабилни, а има и непреработени психологически проблеми, връзката с мъжа започва да служи като спасителен пояс.
Тя се вкопчва в тази връзка с всички сили. И за да не я загуби, постепенно започва да се отказва от себе си.
В крайна сметка това рано или късно води до пълна загуба на себе си като личност и до нервен срив. Разбира се, тогава тя има нужда от психолог.
В такива сценарии раздялата се случва с голяма вероятност.
За да стане по-ясно, нека направим аналогия.
Сценарии на раздялата
Представи си жена, която има любими вещи, които облича по специални поводи: рокля, бижута, обувки, чанта, красиво бельо.
Всички тези неща са нейните ценности и любими занимания.
Тя облича всичко това и отива например в центъра на града. След това се оказва насред оживен площад — това са отношенията.
И на това оживено място ѝ се налага да се отказва от своите ценности — да сваля любимите си вещи, за да остане във връзката.
Когато свали всичко и остане гола, какво ще ѝ се прииска да направи?
Ще ѝ се прииска да се скрие, да избяга. Ще ѝ бъде зле. Няма да знае как да се държи.
Причините
Всяка жена влиза във връзка с мъж със своя вътрешен цвят, със своя красота, със своя душевен „тоалет“.
Но въпреки това без мъжа тя не е успявала да живее толкова ярко — да изпитва толкова силен прилив на хормони на щастието. Не е успявала да усеща такива състояния, както в периода на влюбеност.
Поради тази причина тя си поставя цел на всяка цена да задържи мъжа до себе си — той да я обича, да я цени.
Защото мисълта за раздяла я връща към състоянието преди срещата с него — към обикновеното състояние. А това е много болезнено, защото мозъкът вече е запомнил колко по-приятно е състоянието на влюбеност от обичайното състояние.
Разликата може да се усеща като 50–70% от максималното възможно щастие.
Затова самата мисъл, че ще трябва да се изправи пред въпроса „Как да преживея края на връзката?“ я плаши до ужас.
Периодът на раздялата
Тоест във връзката с мъж жената често лишава себе си от грижа към себе си, нежност към себе си, чувственост, женственост. Тя се разтваря в тези отношения.
И когато настъпи периодът на раздялата, тя остава „гола“. Няма къде да избяга. Разбира, че когато мъжът си тръгва, сякаш взема всичко със себе си.
Не става дума за материални неща, а за духовни.
Жената усеща, че когато той си тръгва, взема живота ѝ. Оставя я в състояние на абсолютна празнота и тя не разбира как да живее по-нататък.
Тогава тя търси съвети от психолог след раздялата — в най-добрия случай. В най-лошия случай започва да търси начин да върне мъжа.
Защо?
Защото нейната хормонална система, репродуктивна система, психика и централна нервна система са били управлявани от този мъж.
Адаптацията на женския организъм
Има още един интересен момент.
Много хора смятат, че в XXI век организмът ни вече работи по някакъв различен начин — кръвообращение, очи, уши и т.н.
В действителност всичко е устроено и функционира почти по същия начин, както преди 2000 години.
Казвам това, защото жените често не разбират, че хормоналната им система започва да функционира съвсем различно, когато започнат да живеят с мъж.
Както и преди 2000 години, под мъжа започва да се настройва почти всичко:
• Тялото;
• Психиката;
• Хормоналната система;
• Репродуктивната система и т.н.
Интимният живот
Когато хората започнат да спят заедно, тялото на жената се изпълва с окситоцин — хормонът на нежността, женствеността и майчинството.
Той отговаря за много неща: от удоволствието от близостта с мъжа до майчиния инстинкт.
Под въздействието на този хормон жената започва да възприема сексуалния партньор като продължител на рода.
Хормоналната система, мозъкът и централната нервна система на жената не разбират с кого спи тя. Това може да бъде:
• Любовник, който има жена;
• Мъж, с когото се е запознала наскоро в клуб;
• Партньор, с когото живее;
• Мъж за една нощ.
Това показва, че хормоналната система реагира така, както е програмирана. И жената започва да вижда в своя мъж баща на бъдещите си деца.
А когато жената започне да възприема мъжа като баща на децата си, тя започва да се бори за него. Включват се инстинкти за самосъхранение: ако моят мъж пострада, ще пострадам и аз, и децата ми.
Заплаха се превръщат както раздялата, така и изневярата.
Как да преживее предателството на съпруга си — понякога никакви съвети не изглеждат достатъчни, защото тя дори не може да си представи това състояние.
Затова, когато жената е във връзка с мъж — каквато и да е тази връзка — и го изгуби, тя може да изпадне в преддепресивно състояние.
Това се случва по няколко причини:
• Разликата между състоянията „без мъж“ и „с мъж“, за които вече говорихме;
• Действието на окситоцина;
• Изградените невронни асоциации, тоест навици и привързаности.
Това показва колко сложно устроени същества сме и колко е важно да го разбираме.
Трябва да знаем, че вътре в нас протичат процеси, които не ни позволяват лесно и свободно да контролираме състоянията си.
Затова, когато на човек му кажат: „Стегни се, спри да страдаш толкова“, той просто не може да го направи. Защото мозъкът, хормоните, невронните асоциации и навиците го задържат.
Теорията за двете половинки
Много хора са чували теорията, че някъде по света има човек, който е твоята идеална половинка.
Той ще компенсира твоите недостатъци със своите качества, а ти ще компенсираш неговите недостатъци със своите. Заедно такива хора уж могат да се почувстват като пълноценна личност.
Това е абсурдна теория.
Тя е разрушила милиони животи.
Именно заради нея огромен брой жени се страхуват дори да си представят, че няма да намерят своята половинка. А за това да си тръгнат от тиранин изобщо не може да става дума.
Те дори няма да помислят как да преживеят предателството на любимия. Защото никога няма да си тръгнат от него, дори той да е най-ужасният съпруг.
Абсурдът на теорията за двете половини е в това, че взаимодействието между две непълноценни личности, чиято цел е да се допълват и да вярват, че не могат една без друга, всъщност създава нежизнеспособен съюз.
Истината е друга.
Човек, който е цялостна личност със свои ценности, страхове, опит, очаквания и чувства, няма нужда от друг, за да бъде завършен.
Той не трябва да чака някой да дойде в живота му и да го направи щастлив.
Но тъй като много жени не умеят да обичат себе си и влизат във връзка, за да бъдат обичани, възниква въпросът: как може да бъде обичана жена, която сама не обича себе си?
Това е висша форма на егоизъм — да караш друг човек да обича нещо, което самата ти не обичаш.
В Библията по този повод има прекрасни думи: „...обичай ближния си както себе си...“
Защо сега боли толкова много
Тук трябва да обърнем внимание на социалното програмиране.
Доста често от приятелки или роднини може да се чуе: „Е, кога най-накрая ще се омъжиш?“
Тоест на жената ѝ се внушава, че ако не е омъжена, с нея нещо не е наред, че е някак непълноценна.
Това я кара да бърза, да се притиска, да се вкопчва в мъжа и да прави всичко възможно да бъде удобна за него.
Естествено, мъжът възприема това „удобство“ като комплимент.
Колкото по-удобна е жената за мъжа, толкова повече той се отпуска.
А после?
Следва пренебрежение към жената, изневери. А бедната жена, вместо да си тръгне, започва да мисли как да преживее предателството на съпруга си. Въпреки че би трябвало да бяга с всички сили.
И когато жената се раздели с мъж, трябва да ѝ се зададе въпросът: „Защо се разделихте?“
Отговорите могат да бъдат най-различни, но често ги обединява едно: проблемът не е, че жените са лоши, а че мъжете често постъпват незряло и безотговорно.
Защо в живота на жената се е появил точно такъв мъж
Причината е, че жената вече е имала вътрешна предразположеност към точно такъв тип отношения.
За да стане по-ясно, ще обясня с аналогия.
Представи си, че имаш 100 лева. Всеки ден можеш да купуваш продукти само за 100 лева.
До кои рафтове в магазина ще можеш да стигнеш с тази сума?
Най-вероятно до най-евтините и некачествени продукти — тези, които после ще те карат да съжаляваш за избора си.
Но нямаш възможност да избираш свободно, защото си ограничена до тези 100 лева.
Тези 100 лева са самооценката на жената, ценността на нейното собствено Аз.
Когато самооценката на жената е равна на тези 100 лева, в живота ѝ идват мъже, от които тя страда.
А сега си представи друга ситуация: всеки ден имаш 5000 лева за покупки.
Тогава можеш да не се ограничаваш почти в нищо. Изборът става много по-широк.
Същото се случва, когато жената работи върху самооценката си и я издигне на нужното ниво.
В живота ѝ започват да влизат само такива мъже, които отговарят на нейната стойност и няма да я нараняват.
Дори ако по пътя ѝ се появи нискокачествен мъж и покаже негативните си черти, тя просто ще се сбогува с него — и той никога повече няма да я види.
Разбира се, всички тези състояния на жената изискват задълбочено разглеждане и решение.