Silna — съвременна психология
за българската жена
Платформа с електронни статии от български психолози, създадени за жени в България – с дълбочина, уважение и разбиране на реалния житейски контекст.
Silna — съвременна психология
за българската жена
Платформа с електронни статии от български психолози, създадени за жени в България – с дълбочина, уважение и разбиране на реалния житейски контекст.

Психолог или психотерапевт: каква е разликата между тях?


Живеем в забързано време. Информацията ни залива отвсякъде. Устройствата постоянно вибрират от безкраен поток съобщения. Списъкът със задачи за деня често надхвърля 24 часа.

Сменят се хора, градове, мисли в главата и пейзажи зад прозореца. Намираме се в постоянно движение, на висока скорост.

Домашни задължения, натоварване в работата, очакванията на близките хора, отношенията в семейството — всеки ден преживяваме стрес.

В такъв ритъм е много трудно да спрем. Още по-трудно е да отделим време за себе си и да се вслушаме във вътрешното си състояние.
Обикновено ни спират натрапчиви мисли и състояния, които ни пречат да живеем нормално. Или душевно страдание, което има нужда от лечение.

Когато почувстваме, че „нещо не е наред“ и не знаем как да се справим — това е сигнал да потърсим помощ от специалист.

В тази статия ще се запознаем с хората от помагащите професии и ще разберете каква е разликата между психолог и психотерапевт. Ще разгледаме спецификата и методите им на работа. И ще направим изводи: към кого и с какви проблеми си струва да се обърнете.

Кой е психологът — лекар ли е или не?

Психологът е специалист, който оказва помощ на психически здрави хора. Той има висше хуманитарно образование по специалност „Психология“ и не е лекар.

Следователно психологът не поставя медицински диагнози, не назначава лечение и не използва фармакологични препарати в работата си.

Към него се обръщат хора без психични разстройства, които са се сблъскали с трудна житейска ситуация, кризисен период или конфликт, който не могат да разрешат сами.

Сега нека разгледаме с какви проблеми е подходящо да се обърнете към психолог:

стресови и травматични събития: смърт на близък човек, насилие, тежко заболяване, развод, започване на нова работа, преместване в друг град, раждане на дете и т.н.;
трудности и проблеми в общуването: конфликти на работа, неразбирателство и скандали в семейството;
страхове и фобии: страх от публично говорене, страх от тъмното, страх от паяци, страх от края на света;
загуба на смисъл в живота и депресивни състояния;
чувства като страх, обида, вина, стрес, тревожност;
ниска самооценка и неувереност в себе си;
съмнения и трудности при вземане на решения;
усещане, че „нещо не е наред“ с мен или с обкръжението ми; желание да променя живота си към по-добро;
други теми, които изискват помощ и подкрепа от психолог.
Как помага психологът?

Това е още един въпрос, който е важно да знаете, преди да се обърнете към специалист.

Най-разпространеният метод на помощ, който използва психологът, е консултирането.

Това е процес на взаимодействие между специалист и клиент, при който психологът помага на човека да използва вътрешните си ресурси, за да може да си помогне сам.

Това е форма на общуване, при която клиентът осъзнава своите емоции, чувства, мисли и особености в поведението си. Той започва да разбира ситуацията си и причините за нейното възникване.

Това му позволява да намери най-правилното решение, да коригира отношенията си и да повиши качеството си на живот.

В арсенала на психолога има методи като:

коучинг;
тестове и въпросници;
наблюдение;
тренинги;
проективни методики и т.н.

Методите и инструментите, които използва психологът, зависят от направлението, в което работи — например психоанализа, когнитивно-поведенческа терапия, екзистенциален подход или гещалт терапия.

Има ли разлика между психолог и клиничен психолог?

За да отговорим на този въпрос, трябва да уточним кой е клиничният психолог, наричан още медицински психолог.

Това е специалист, който е преминал обучение в специализиран факултет на медицински университет. Или е получил базово висше образование по специалност „Психология“ и след това е преминал следдипломна подготовка по клинична психология.

Тази специализация е създадена, за да осигури на медицинските учреждения квалифицирани специалисти, които помагат на човека да се справи с органични заболявания и да се адаптира към нормалния живот след лечение.

Клиничните психолози са търсени и в силовите структури, спасителните служби и експертните бюра.

С какви проблеми работи клиничният психолог?

Клиничният психолог работи с всички проблеми, свързани с психологическото състояние и здравето на клиента.

Сред най-често срещаните са:

понижено настроение, апатия;
безсъние, влошено качество на съня, повишена сънливост;
намалено сексуално желание и потентност, проблеми с оргазма;
безпокойство, раздразнителност, пристъпи на страх и паника;
хронична умора, повишена уморяемост и т.н.

Специалистът работи на две нива:

ниво на симптомите — например как човек да контролира емоциите си и да предотвратява преумора;
ниво на причините — откриване на източника на проблема, например негативни убеждения, и работа с тях, за да се предотвратят подобни ситуации в бъдеще.
Кой е психотерапевтът?

Психотерапевтът е лекар, който има висше медицинско образование и допълнителна специализация в областта на психотерапията.

Той оказва професионална помощ при лечението на психични заболявания с лека или средна тежест.

Причините за такива заболявания могат да бъдат психологически травми, получени още в детството, силни стресови ситуации или фактори, предавани по генетичен път.

С какво може да помогне психотерапевтът?

Психотерапевтът лекува състояния като:

неврози, страхове, фобии — страх от затворени пространства, летене, хора, натрапчиви мисли;
силна уморяемост;
истерични състояния — привличане на внимание чрез нарушения в координацията, гърчове и други телесни прояви;
депресивни състояния — хронично понижено настроение, проблеми със съня;
психосоматични разстройства — оплаквания от болки в органи и тяло при липса на органични увреждания и потвърдени заболявания.

В работата си специалистът използва следните методи на помощ:

диалог с пациента;
хипноза;
психотерапевтични техники, например модификация на преживян опит;
медитативни практики;
медикаменти.
С какво психотерапевтът се различава от психолога?

Психотерапевтът:

е лекар, защото има медицинско образование;
може да поставя диагноза;
работи с психологически и психични заболявания;
може да назначава медикаментозно лечение — успокоителни средства и антидепресанти.
Разлика между психотерапевт и психиатър

Психотерапевтът:

не лекува състояния, причинени от сериозни мозъчни увреждания или травми от органичен характер;
не използва препарати и методи, които въздействат директно върху мозъка, например стимулация на определени мозъчни зони.

С това се занимава неговият колега — психиатърът.

Психиатърът е лекар с медицинско образование, който извършва диагностика и терапия на тежки психични патологии. Той предписва лекарствени препарати, прави обща оценка на пациентите, определя тяхната дееспособност и състоянието на психичното им здраве.

Заболявания, които лекува психиатърът

Психиатърът лекува състояния като:

биполярно разстройство;
маниакално-депресивна психоза;
халюцинации;
налудности;
шизофрения;
епилепсия;
болест на Алцхаймер и болест на Паркинсон;
хранителни разстройства — нервна анорексия, нервна булимия.

При оказване на помощ психиатърът използва следните методи на лечение:

терапевтично лечение с лекарствени препарати — невролептици, транквиланти, антидепресанти, ноотропи;
биологична психиатрия;
хирургични методи на лечение;
електроконвулсивна терапия.
Таблица на разликите между психолог, психотерапевт и психиатър

Ако разгледаме ключовите разлики, психологът:

не е лекар, защото няма медицинско образование;
следователно не поставя диагнози и не изписва медикаментозно лечение;
не участва в медико-психиатрична експертиза за определяне на дееспособността на човека;
работи с психически здрави хора без мозъчни увреждания.
Как да разберем дали специалистът е добър?

Този въпрос е много субективен.

Едно обаче може да се каже със сигурност: истинският специалист не е просто човек, който чете много и учи всичко наред.

Истинският специалист е този, който редовно потвърждава знанията си на практика. Той трябва да има постоянен опит в лична терапия и супервизия.

Кога и към кого трябва да се обърнем?

Ако обобщим, всички разгледани специалисти работят с толкова фина материя като душата.

Всичко зависи от степента на нейното нараняване и съответно от методите, които ще бъдат използвани за нейното изцеление.

Психологът работи с душата.

Психотерапевтът изцелява душата.

Психиатърът лекува болестите на душата.

И какъвто и специалист да изберете, най-важното вече е направено — решили сте да потърсите помощ.
Задълбочено съдържание
Запознай се с авторите на Silna
Три български психолози с международно образование, които създават съдържание за жените в България – с уважение, дълбочина и реален житейски контекст.
  • Мария Иванова
    Доктор по психология, ETH Zurich
    Мария е българка по произход, родена и израснала в чужбина в българско семейство. В работата си вижда един повтарящ се модел: много жени в България живеят с постоянно напрежение и висок самоконтрол, но рядко си позволяват навременна, съвременна подкрепа. В Silna тя превежда сложното на ясен език – практично, спокойно и без натиск.
  • Елена Георгиева
    Доктор по експериментална психология, University of Oxford
    Елена е родена в чужбина, но израснала с силна принадлежност към българските си корени. В професионалната си работа с преходите в средната възраст тя често среща срам и вина около желанието за промяна – сякаш новият път трябва първо да бъде „оправдан“. В Silna Елена създава зрял и честен разговор за възрастовите етапи.

  • Десислава Петрова
    Доктор по клинична психология, University of Amsterdam
    Десислава е българка по произход, родена и израснала в чужбина, но през целия си живот поддържа жива връзка с българската общност. Професионалният ѝ фокус е женската идентичност и стойността на житейския опит. В Silna тя връща вниманието към жената 50+ – към опита, вътрешната сила и правото да живее без натиска на чужди очаквания.