Silna — съвременна психология
за българската жена
Платформа с електронни статии от български психолози, създадени за жени в България – с дълбочина, уважение и разбиране на реалния житейски контекст.
Silna — съвременна психология
за българската жена
Платформа с електронни статии от български психолози, създадени за жени в България – с дълбочина, уважение и разбиране на реалния житейски контекст.

Да запазиш семейството или да си тръгнеш?


Да се разделим или да запазим връзката — този въпрос си задават все повече семейства. В страните от бившия Съветски съюз статистиката за разводите е тревожна. В различни години този показател достига до 60%.

Хората решават да се разделят по различни причини. Някои вече не са доволни от качеството на връзката. Други срещат сродна душа в друг човек. Другият въпрос е, че мъжете и жените преживяват раздялата по различен начин.
За жените разводът често е по-болезнен процес. Причината е в различията във физиологията и психологията на мъжете и жените. Хормоналните процеси при тях протичат по съвсем различен начин.

Има много случаи, в които отношенията се разрушават, защото единият жертва живота си заради другия. Най-често това не води до нищо добро.

Какво тогава трябва да направим, за да живеем щастливо и в хармония със света около нас? Първо трябва да разберем защо възникват проблеми в отношенията.

Съвети от психолог как да запазите семейството
Основата

Всяка връзка се изгражда по определена структура. Можем да проследим как са се образували много двойки и да разберем, че всичко има своя закономерност.

Има съюзи, които още от самото начало са обречени на раздяла. Можем колкото си искаме да говорим за любов, страст и уважение, но понякога те са само илюзия, особено в периода на първите срещи.

Ако подхождаме към изграждането на връзка прекалено лекомислено и се опитваме чрез нея да запълним липсата на положителни емоции, може да ни очаква разочарование.

Важно е да разберем, че в основата на един съюз трябва да стоят три правила, благодарение на които могат да се изградят пълноценни отношения. Ако ги пренебрегнем, можем колкото си искаме да си затваряме очите за проблемите, но след време те неизбежно ще се проявят.

За какво става дума?

Три важни принципа за семейно щастие

Първият е приемането на партньора. Човек трябва да умее да приема другия такъв, какъвто е — с неговите качества и недостатъци.

Често можем да чуем думи за безусловно приемане. Но понякога зад това се крие натрупване на претенции, обиди и създаване на привидно идеални отношения. За съжаление, тези нюанси могат да доведат до сериозни проблеми във взаимното разбиране.

Никой от нас не е идеален. Най-добре е да се примиряваме с дребните недостатъци, без да забравяме, че всички сме хора.

Важно е да разберем, че когато се срещнат, мъжът и жената вече носят определен опит. Това включва наблюдения върху отношенията на родителите, общуване с представители на противоположния пол и разочарования в личния живот.

Често се случва жените да не изпитват любов към себе си. Те не искат да се приемат такива, каквито природата ги е създала. Страхуват се да се срещнат със своите страхове и психологически травми. Искрено се надяват, че мъжът ще ги обикне и приеме.

В същото време към партньора тези жени могат да проявяват крайна нетърпимост. Тъй като са недоволни от себе си, те могат силно да критикуват хората, които обичат.

Какво може да не им харесва? Малко жени могат безусловно да приемат мъж, който страда от алкохолизъм, наркотична зависимост, хазартна зависимост, проявява инфантилност или агресия.

Може ли човек да се примири с такива склонности? Важно е да си зададете тези въпроси, преди да изградите връзка с такъв мъж.

Важно е да помним, че човекът не се състои само от тяло. Имаме хормонална система и психика. По време на стрес изпитваме негативни емоции. Те могат постепенно да разрушат психиката и да доведат до развитие на сериозни заболявания.

Друг е въпросът, че вреда нанася именно негативното поведение. То не бива да се бърка с обикновените недостатъци.

Побои, изневери, обиди, постоянна агресия — това е поведение, което може да предизвика силен стрес у човека. Партньорът може прекрасно да разбира, че наранява близкия си човек, но въпреки това да продължава да се държи неподходящо.

Недостатъците обаче могат да бъдат съвсем безобидни: от желанието да се види с приятели през уикенда до пушенето.

Любопитно е, че жените понякога могат да се примирят с агресията на съпруга си, но да се дразнят от невинни действия, жестове или промени във външния вид.

Един прост пример. Семейна двойка решила да се разведе по цивилизован начин. За да се опитат да запазят отношенията си, решили да се обърнат към психолог.

В процеса на работа станало ясно, че мъжът се дразни от начина, по който съпругата му се храни. Най-интересното е, че още в началото на запознанството им той прекрасно е виждал тази особеност у нея.

С времето мъжът бил забравил за този дразнител. Наложила се сериозна работа с тази двойка. В крайна сметка отношенията били запазени, а взаимното разбиране се върнало в семейството.

Дразнител във връзката може да бъде недостойно поведение, недостатък или дори бенка по тялото. Това звучи смешно само на пръв поглед. Важно е човек да разбере с какво може да е свързано това.

Какво се крие зад проблема в отношенията?

Недостойното поведение може сериозно да разруши личността на жената. Мъжът сякаш не разбира колко дълбоко ранява своята спътница в живота.

Не бива да се търпят агресия и изневери, но е важно те да бъдат разграничени от обикновените недостатъци. Най-добре е да се състави списък с това какво точно не ви харесва в любимия човек.

Възможно е не всичко да е загубено и да успеете да запазите своя съюз, както и да върнете предишното доверие.

Вторият принцип е осъзнатото възприемане на партньора. Малко хора разбират, че ние не влизаме в живота на друг човек, за да изпълняваме неговите очаквания.

В отношенията не бива да жертваме себе си, своите ценности и емоции. Всеки от нас влиза във връзката като цялостна личност със свои интереси и принципи.

Не всички разбират, че човекът до нас трябва да бъде уважаван. Често се срещат семейства, в които мъжете или жените са изгубили себе си. Забравили са за своите увлечения и постижения. Наложило им се е да направят компромис, за да отстъпят пред близкия човек.

Това не води до нищо добро. Всеки трябва да има свое пространство, което да му помага да избегне емоционалното прегаряне и задушаването в рутината.

Само така човек може да запази себе си, да бъде щастлив и да споделя емоциите си с членовете на семейството.

Парадоксът е, че жена, която е спряла да обича себе си, трудно може да получи любовта на мъжа. Той не може да печели добре и да се развива, ако до него стои изморена домакиня, с която няма за какво да разговаря.

Тя изглежда нещастна, може постоянно да се оплаква от живота и да се вкопчва в мъжа като в единствен източник на емоции и щастие.

В този случай единият партньор сякаш „изсмуква“ другия, вследствие на което и двамата се чувстват нещастни и морално изтощени. Това не бива да се допуска при никакви обстоятелства.

Ако двете личности се уважават, има развитие и обмен на енергия. Те могат да дадат много на партньора си, а такъв съюз може да продължи дълго време.

Третият принцип е осъзнатият диалог. Повечето проблеми в отношенията възникват заради липсата на общуване. В съвременния свят хората сякаш са изгубили способността да разговарят.

Важно е да има доверителни разговори, за да се разбере какво тревожи другия. Без критика и обвинения. В този случай фокусът трябва да бъде върху собствените чувства и емоции.

Така може спокойно да се намери конструктивно решение. От подобен разговор и двамата партньори излизат победители. Те изговарят какво не ги устройва и за какво трябва да се договорят.

За съжаление, често се случва мъжете да не искат да изслушват жените си. Смятат, че жените просто губят време и търсят повод за скандал. Това е много тъжна тенденция.

Защо да се изгражда връзка, ако хората не могат просто да разговарят един с друг? Жените искат да усещат подкрепата на любимия мъж. Те имат нужда от внимание.

Много конфликти могат да бъдат избегнати, ако партньорите от време на време разговарят помежду си.

Защо жената става жертва на нещастни отношения?

Психолозите отдавна използват понятието триъгълник „Жертва — агресор — спасител“. Много хора поемат ту едната, ту другата роля.

Човек може дори да прекрати една връзка, но след това отново да намери за себе си жертва или агресор. В ролята на спасител може да бъде трето лице или самата жена, която живее със съпруг алкохолик или наркозависим.

Най-често този житейски сценарий се развива още от детството. Какви нарушения във възпитанието водят до това жената да бъде нещастна?

Представете си малко дете. То се ражда без никакъв житейски опит. В процеса на взаимодействие с околните и близките хора децата придобиват знания за живота.

Често се случва родителите да си позволяват следното отношение към момичето:

• Липса на безусловна любов: „Ако се държиш добре, ще те обичам.“
• Агресия и физическо насилие.
• Развод, който включва разделяне на децата.
• Безотговорно отношение.
• Прекомерна опека или пълно безразличие.
• Внушение, че „всички мъже са гадове и не може да им се има доверие“.

Можем колкото си искаме да бъдем скептични, но ние привличаме хора според собствения си опит. Във всеки човек има своеобразен психоемоционален магнит.

Ние привличаме хора, за отношения с които сме вътрешно готови. Не може да бъде иначе. Тази програма формира тунелно мислене.

Можем да прекратим връзка с един човек, но следващият партньор може да бъде същият агресор, алкохолик или наркозависим.

Важно е да отбележим, че в определени ситуации изпитваме хормони на щастието — ендорфин, серотонин, допамин — и хормони на стреса — адреналин, пролактин.

Ако детето е получило негативен опит в детството, то ще го възпроизвежда и в зрелия си живот. Няма заговор, няма лош късмет. Всичко се случва несъзнателно.

Важно е да се прекъсне този порочен кръг и да се разбере сценарият на собствения живот, за да не попада човек отново и отново в едни и същи ситуации.

Струва ли си да се борите за връзката?

Отговорът е положителен, ако и двамата партньори правят крачки един към друг. Понякога жената се опитва да спаси съюза, а мъжът не иска това.

В такъв случай е важно да се запитате: „Обичам ли себе си?“ Ако се обичам, защо си позволявам да страдам?

Може да се говори за омраза към себе си, но не и за любов. Ако жената не обича себе си, защо мъжът трябва да я обича?

Не можеш да нахраниш друг човек с нещо, което сам не би искал да ядеш. Това трябва да се разбере.

Трябва да се започне с любовта към себе си. Това е най-важното, което никога не бива да се забравя.

Психолозите не съветват веднага да се прекъсват отношения, които вече не удовлетворяват човека. Трябва да се започне сериозна работа върху себе си.

Необходимо е да се анализира какви грешки са били допуснати и какъв житейски сценарий е бил задействан още от детството. Само тогава може да се говори за шанс за спасяване на връзката.

Мъжът сам ще се промени, ако жената до него започне да обича себе си. На него ще му се прииска да стане по-добър, да започне да печели повече.

Разбира се, не всеки брак може да бъде спасен. Често жената се променя и разбира, че е време да продължи напред. Тя успява да намери нови интереси и хора, с които може да изгради хармонични отношения.

Да живеете заради децата — правилно решение ли е?

В никакъв случай. Така може да се навреди на самите деца.

Представете си семейство, което е на прага на развода, в което всеки ден има скандали и родителите не се уважават. Това може да бъде добро семейство от икономическа гледна точка, но детето ще получи травмиращ опит.

По-късно в неговото собствено семейство може да няма взаимно разбиране и доверие. То самото може да стане агресор или жертва.

Много престъпници са били подложени на емоционално и физическо насилие в детството. Това също не бива да се забравя.

Не трябва да предаваме на децата знания, основани на травмиращ опит. Те никога няма да бъдат щастливи, ако повтарят поведението, което са виждали у родителите си.

Важно е да позволим на детето да живее собствения си живот, да прави грешки и да придобива собствен опит. То не трябва да влиза в брака с негативна вътрешна програма.

Заключение

Ако човек има рана, тя трябва да бъде отворена и обработена. Тя ще заздравее, ако човек се довери на лекар.

Работата върху себе си не е толкова проста, колкото може да изглежда. Ще се наложи да се работи с дълбоки вътрешни състояния и различни травми.

Съдбата на всеки отделен човек заслужава внимание. Никой не казва, че работата с психолог ще бъде бърза и безболезнена.

Ще се наложи човек да изплаче много моменти, с нещо да се примири, с нещо да се раздели. Не бива да се прекъсва връзката, преди да е извършена работа върху себе си.

Трябва да се анализират собствените грешки. Не бива да се отказвате и да се надявате на щастлива случайност.

Без манипулации и експерименти. Нали не бихте се опитали да се излекувате, като приемате безразборно множество лекарства?

Важно е да се вслушате в препоръките на психолозите. Така ще спестите време и нерви.

Като начало си струва да застанете пред огледалото и да кажете на отражението си: „Обичам те.“

След това трябва да се вслушате в своите усещания и емоции. Не бива да се страхувате от несигурността и безсилието.

Важно е да признаете своите грешки и своето състояние, да си позволите да бъдете слаба. Това ще бъде първата крачка към нов, щастлив живот, в който няма място за страдание.
Задълбочено съдържание
Запознай се с авторите на Silna
Три български психолози с международно образование, които създават съдържание за жените в България – с уважение, дълбочина и реален житейски контекст.
  • Мария Иванова
    Доктор по психология, ETH Zurich
    Мария е българка по произход, родена и израснала в чужбина в българско семейство. В работата си вижда един повтарящ се модел: много жени в България живеят с постоянно напрежение и висок самоконтрол, но рядко си позволяват навременна, съвременна подкрепа. В Silna тя превежда сложното на ясен език – практично, спокойно и без натиск.
  • Елена Георгиева
    Доктор по експериментална психология, University of Oxford
    Елена е родена в чужбина, но израснала с силна принадлежност към българските си корени. В професионалната си работа с преходите в средната възраст тя често среща срам и вина около желанието за промяна – сякаш новият път трябва първо да бъде „оправдан“. В Silna Елена създава зрял и честен разговор за възрастовите етапи.

  • Десислава Петрова
    Доктор по клинична психология, University of Amsterdam
    Десислава е българка по произход, родена и израснала в чужбина, но през целия си живот поддържа жива връзка с българската общност. Професионалният ѝ фокус е женската идентичност и стойността на житейския опит. В Silna тя връща вниманието към жената 50+ – към опита, вътрешната сила и правото да живее без натиска на чужди очаквания.